Проучване: Децата, наказвани строго, са по-склонни да развият психични проблеми
Ново изследване демонстрира, че родителите, които постановат строги санкции на дребните си деца, може да ги предразположат към трайни душевен увреждания, написа Юнайтед прес интеренешънъл.
Изследователите са открили, че измежду 7500 деца, следени от 3 до 9-годишна възраст, към 10% попадат във „ високорискова “ група, при която признаците на влошено психологично здраве - от непрекъсната горест до несдържаност - се ускоряват през годините.
Децата, чиито родители постоянно са прилагали строги дисциплинарни ограничения, в това число крясъци или физически санкции, са били с към 50% по-застрашени от връстниците си да попаднат в тази група.
Експертите обясниха, че резултатите, оповестени неотдавна в списанието „ Епидемиология и психиатрични науки “, акцентират една значима действителност: Някои родители би трябвало да усвоят по-добри тактики за надзор на държанието на дребните деца. Това може да значи да вземем за пример използване на „ тайм навън “, с цел да се потуши пристъпът на яд още в зародиш, счита ръководителят на проучването Йоанис Кацантонис, докторант в университета на Кембридж, Обединеното кралство. Но това значи също по този начин да се основат ясни и поредни правила за държание, които дребните деца могат да схващат.
Според това изследване „ поредният “ жанр на образование има позитивен резултат върху психичното благоденствие на децата. При тези фамилии държанието на децата в ранна детска възраст и прочувствените им проблеми нормално се усъвършенстват с течение на времето. „ Това би могло да се дължи на обстоятелството, че последователността в родителските грижи обезпечава на децата възприятие за предвидимост и сигурност, което може да работи като буфер против утежняване на психологичното здраве “, споделя Кацантонис.
Според него, когато родителите са поредни, това допуска, че те „ имат позитивна и сигурна връзка с детето си, при която са дружелюбни и топли към него, като в същото време слагат ясни граници и упования “.
Констатациите се основават на малко над 7500 деца в Ирландия, които са били част от национално здравно изследване. Когато децата са били на 3, 5 и 9 години, родителите им са попълнили общоприети въпросници, измерващи „ интернализиращото “ и „ екстернализиращото “ държание на децата.
Интернализиращите признаци са свързани с страстите - да вземем за пример, когато децата са непрекъснато тъжни, тревожни или затворени. Екстернализиращите признаци са ориентирани на открито и включват проблеми като експанзия, импулсивност и неподчинение.
Проучването откри, че като цяло при към 10% от децата се следи утежняване на интернализиращите или екстернализиращите симптоми през годините. За разлика от тях множеството деца - към 84% - са били непрекъснато в долната част на спектъра на прочувствените признаци и са преодолели всички проблеми с държанието в ранното детство.
Малък % от децата са имали по-високо от естественото равнище на признаци, само че са посочили известно усъвършенстване с течение на времето.
Оказва се, че методът, по който родителите управляват държанието на 3-годишното си дете, е основен за траекторията на психологичното му здраве. Когато родителите получавали високи оценки (по техни лични данни) по скалата за „ суровото родителство “, вероятността детето им да попадне във високорисковата група била с 50 % по-голяма спрямо децата, чиито родители имали ниски оценки по тази канара.
„ Суровото родителство “ може да значи постоянно крещене, непредсказуемо налагане на санкции, обиждане или физическо наказване на детето.
Като се има поради това, което към този момент е известно за тези тактики, новите резултати не са изненада, споделя Грегъри Фоско, професор по човешко развиване и фамилни науки в Държавния университет на Пенсилвания. „ Тези сурови, свръхреактивни наставнически способи излагат децата на риск “, споделя Фоско, който не е взел участие в изследването.
Той означи, че методите, по които родителите се оправят с държанието на дребните си деца, не съществуват във вакуум: родителите, които употребяват строги средства, може да имат доста стресови фактори в живота си и евентуално лични проблеми с психологичното здраве, да вземем за пример.
Дори когато казусът е подобен обаче, Фоско счита, че родителите могат да усвоят „ различни умения “, които да подобрят благосъстоянието на цялото семейство. „ Щом детето стартира да демонстрира, че се оправя по-добре, това постоянно оказва помощ и на психологичното здраве на родителите “, уверен е Фоско, написа Българска телеграфна агенция.
Подобно на Кацантонис, той акцентира смисъла на последователността и запазването на самообладание: Направете ясни правила за това по какъв начин очаквате детето ви да се държи и бъдете поредни в следването на „ рационални последици “ за неприятно държание, като да вземем за пример спиране на играта. Освен това използвайте спокоен, безпристрастен звук, вместо да крещите и да отправяте закани.
„ Можете да се научите да отправяте ясни послания, без нещата да ескалират до несъразмерна степен “, споделя Фоско. В същото време той прибавя, че не всяко неприятно държание се нуждае от реакция. Понякога родителите могат да спестят на всички драматизма, в случай че оставят нищожен случай без последици.
Фоско също по този начин предлага на родителите да се научат „ да бъдат положителни към себе си “ и да намерят способи да се освободят от напрежението. „ Ще можете да реагирате на децата си по-спокойно, в случай че се грижите и за себе си “, поучава експертът.
Изследователите са открили, че измежду 7500 деца, следени от 3 до 9-годишна възраст, към 10% попадат във „ високорискова “ група, при която признаците на влошено психологично здраве - от непрекъсната горест до несдържаност - се ускоряват през годините.
Децата, чиито родители постоянно са прилагали строги дисциплинарни ограничения, в това число крясъци или физически санкции, са били с към 50% по-застрашени от връстниците си да попаднат в тази група.
Експертите обясниха, че резултатите, оповестени неотдавна в списанието „ Епидемиология и психиатрични науки “, акцентират една значима действителност: Някои родители би трябвало да усвоят по-добри тактики за надзор на държанието на дребните деца. Това може да значи да вземем за пример използване на „ тайм навън “, с цел да се потуши пристъпът на яд още в зародиш, счита ръководителят на проучването Йоанис Кацантонис, докторант в университета на Кембридж, Обединеното кралство. Но това значи също по този начин да се основат ясни и поредни правила за държание, които дребните деца могат да схващат.
Според това изследване „ поредният “ жанр на образование има позитивен резултат върху психичното благоденствие на децата. При тези фамилии държанието на децата в ранна детска възраст и прочувствените им проблеми нормално се усъвършенстват с течение на времето. „ Това би могло да се дължи на обстоятелството, че последователността в родителските грижи обезпечава на децата възприятие за предвидимост и сигурност, което може да работи като буфер против утежняване на психологичното здраве “, споделя Кацантонис.
Според него, когато родителите са поредни, това допуска, че те „ имат позитивна и сигурна връзка с детето си, при която са дружелюбни и топли към него, като в същото време слагат ясни граници и упования “.
Констатациите се основават на малко над 7500 деца в Ирландия, които са били част от национално здравно изследване. Когато децата са били на 3, 5 и 9 години, родителите им са попълнили общоприети въпросници, измерващи „ интернализиращото “ и „ екстернализиращото “ държание на децата.
Интернализиращите признаци са свързани с страстите - да вземем за пример, когато децата са непрекъснато тъжни, тревожни или затворени. Екстернализиращите признаци са ориентирани на открито и включват проблеми като експанзия, импулсивност и неподчинение.
Проучването откри, че като цяло при към 10% от децата се следи утежняване на интернализиращите или екстернализиращите симптоми през годините. За разлика от тях множеството деца - към 84% - са били непрекъснато в долната част на спектъра на прочувствените признаци и са преодолели всички проблеми с държанието в ранното детство.
Малък % от децата са имали по-високо от естественото равнище на признаци, само че са посочили известно усъвършенстване с течение на времето.
Оказва се, че методът, по който родителите управляват държанието на 3-годишното си дете, е основен за траекторията на психологичното му здраве. Когато родителите получавали високи оценки (по техни лични данни) по скалата за „ суровото родителство “, вероятността детето им да попадне във високорисковата група била с 50 % по-голяма спрямо децата, чиито родители имали ниски оценки по тази канара.
„ Суровото родителство “ може да значи постоянно крещене, непредсказуемо налагане на санкции, обиждане или физическо наказване на детето.
Като се има поради това, което към този момент е известно за тези тактики, новите резултати не са изненада, споделя Грегъри Фоско, професор по човешко развиване и фамилни науки в Държавния университет на Пенсилвания. „ Тези сурови, свръхреактивни наставнически способи излагат децата на риск “, споделя Фоско, който не е взел участие в изследването.
Той означи, че методите, по които родителите се оправят с държанието на дребните си деца, не съществуват във вакуум: родителите, които употребяват строги средства, може да имат доста стресови фактори в живота си и евентуално лични проблеми с психологичното здраве, да вземем за пример.
Дори когато казусът е подобен обаче, Фоско счита, че родителите могат да усвоят „ различни умения “, които да подобрят благосъстоянието на цялото семейство. „ Щом детето стартира да демонстрира, че се оправя по-добре, това постоянно оказва помощ и на психологичното здраве на родителите “, уверен е Фоско, написа Българска телеграфна агенция.
Подобно на Кацантонис, той акцентира смисъла на последователността и запазването на самообладание: Направете ясни правила за това по какъв начин очаквате детето ви да се държи и бъдете поредни в следването на „ рационални последици “ за неприятно държание, като да вземем за пример спиране на играта. Освен това използвайте спокоен, безпристрастен звук, вместо да крещите и да отправяте закани.
„ Можете да се научите да отправяте ясни послания, без нещата да ескалират до несъразмерна степен “, споделя Фоско. В същото време той прибавя, че не всяко неприятно държание се нуждае от реакция. Понякога родителите могат да спестят на всички драматизма, в случай че оставят нищожен случай без последици.
Фоско също по този начин предлага на родителите да се научат „ да бъдат положителни към себе си “ и да намерят способи да се освободят от напрежението. „ Ще можете да реагирате на децата си по-спокойно, в случай че се грижите и за себе си “, поучава експертът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ